Харман кая беше едно от най-изумителните и загадъчни места, които посетихме при седемдневното ни приключение в планината на Орфей, когато я обходихме открай до край. Според проф. Валерия Фол, това е „най-импозантното“ от документираните досега скално-изсечени светилища в Родопите.
Светилището е изградено на невисоко скално плато в Източните Родопи, около малка пещера, чийто вход е с формата на утроба. Централна част заемат две изсечени в скалите площадки – хармани (от тук и името на местността), определени от специалистите като като места за наблюдения на слънцето.
Площадките имат овална форма и са с диаметър съответно 10 метра (североизточната площадка) и 15 метра (югозападна). По тях са вдълбани концентрични полуокръжности, предполагаеми слънчеви линии. На място могат да се видят още скални изсичания с различни форми, улеи, стъпала, скални масиви с ниши.
Обектът е регистриран за първи път през 1941 г. от видния български археолог и праисторик проф. Васил Миков. Археоастрономически проучвания на скалния комплекс сочат, че той е бил създаден около 2000 г. пр. Хр. Живот в района е имало много преди това. Учените правят този извод по намерената до пещерата керамика, която е датирана от времето на късния халколит – края на 5 хил.пр. Хр.
Светилището се намира на около 17 километра североизточно от Момчилград. За Харман кая от Момчилград се насочвате към Татул и на село Равен вместо да завиете надясно към Татул, продължавате направо. Там на кръстовището има голяма кафява указателна табелка за Харман кая.
От село Равен продължавате около 7 километра, минавате през едно село без табела и малко след него от шосето се отделя черен път. Има табелка: „Харман кая 1 км“. С лека кола може да се изминат около 200 метра от този път. Стига се до уширение. Вляво от пътя има широко и удобно място за паркиране.
Черният път продължава почти до Харман кая, но натам има няколко лоши участъка и не е подходящо да пробвате с лека кола.
От уширението до светилището разстоянието е кратко – около 800 метра, които се изминават за 10-15 минути. Върви се леко, защото пътят е широк и няма големи денивелации. Малко преди началото на светилището има още една указателна табелка. Вдясно след нея вече ще го видите.
Координати на:
Ние направихме пълен обход на мястото. Започнахме от втората голяма скала вдясно след указателната табелка. Разгледахме нишите в скалата, минахме до задната ѝ част и продължихме напред към останалите скали. Изкачихме се по следващата скала до югозападния харман. Беше целия набразден с линии. В единия му ъгъл видяхме корито с две щерни. После продължихме към близкото малко скално плато, за да търсим пещерата с форма на утроба.
Подходихме към възвишението по пътеката в ляво и започнахме да обикаляме скалата, издигаща се в центъра му. В задната ѝ част камъните имат доста чудати форми. Там се откриват и много хубави панорамни гледки. Входът към пещерата се оказа точно от западната страна, малко навътре от основната пътека. Там малка пътечка се отделя и след нея отворът на пещеричката е добре видим. Има прилепи, така че, внимавахме да не ги подплашим.
