…“Млад момък залюбил девойка от съседното село, но само сините очи го стрелкали зад яшмака, а истинската й хубост не познавал. Залинял той по нея и пратил баща си да я иска. По обичая, бащата я откупил с пълен тас жълтици. Вдигнала се весела сватба, думкали тъпани, пищяли зурни. Повели момата към Зимзелен. Отзад вървял щастливият жених, а отпред баща му водел нагиздената булка, качена на муле. Като минали рекичката, духнал вятър и за миг открил лицето на булката. Занемял свекърът пред хубостта й и нечисти мисли минали през главата му. Зафучал сърдито вятърът и тогава се случило страшното – вкаменил се свекърът, булката се вкаменила, както си била върху мулето, цялата сватба се вкаменила. Само момъкът останал – вцепенен от ужас и мъка. Заплакал той и се помолил на вятъра и него камък да стори. Вкаменил се и той, а пред него останало да блести и до днес езерце от сълзи“…

В някоя следваща легенда трябва вятърът наново да е духнал и момакът да се е преместил до булката, защото най-впечатляващи и подобни на вкаменена двойка влюбени са двете десет метрови фигури

Образуванията, всъщност, са вулкански туфи с риолитов състав, чиято възраст е около 35 млн. години. Риолитът е кисела вулканична ефузивна скала. Минералният ѝ състав обикновено включва кварц, алкален фелдшпат и плагиоклаз, често с примеси от биотит и пироксен.  Понякога текстурата му е пореста, а цветът светлосив или розов. Риолитът е вулканичен аналог на интрузивната скала гранит.
През периода Олигоцен днешните Източни Родопи са били дъно на море. В резултат на чести взривове от вулкани, на морското дъно се образували дебели пластове пепел, примесена с различни късове от разрушаващите се по брега скали.
Утайките се уплътнявали бавно и се превръщали в пластове от туфи, в които сега е оформена “Каменната сватба“. От съдържанието на различни минерали в тях скалите се обагрили в различни цветове – бял, жълт, розов, зелен, ръждивочервен.